Смех сквозь слезы

                Болгарский
                Бележити писатели


                СМЯХ  ПРЕЗ  СЪЛЗИ

                "Да ви кажа ли нещо?
                Още сме в Средновековието.
                Мракобесието още царува."
                Така безнадеждно завършва
                романът "Точния мерник"
                от Кърт Вонегът - бележития
                американски писател.
                Това не е пресилено.
                Напротив!
                През изминалото време,
                откакто думите са изречени,
                имаме още по-голямо основание
                да ги твърдим.
                Царува мракобесие,
                обвито в дим
                и в кръв потопено...

                Един от героите му
                до премаляване се вълнува,
                когато срещне някой /мъж или жена/,
                който вярва,
                че е възможно на Земята
                "да се възцари едно-единствено
                голямо, щастливо и мирно семейство -
                семейството на Човека..."
                Това е мечта и на писателя.
                Тя не угасва през целия му живот -
                личи от книгите му,
                прозира през сарказма,
                през иронията и сатирата му,
                сякаш през сълзи...

                Най-големите престъпления
                на Човечеството са войните.
                "Разоръжете се!"
                Дава свещена парола на хората
                друг от героите му - журналист.
                Огнестрелното оръжие убива
                в един миг и от разстояние.
                То е Зло, което осъществява
                черното човешко желание
                да сее смърт.
                Но съществува и абсолютно Зло -
                ядрената бомба.
                Американските ядрени бомби,
                бомбардирали Хирошима и Нагазаки,
                убиха стотици хиляди японци,
                радиоактивно заразиха
                страната им.
                Но поука
                от неописуемите поражения няма...

                Върху американски,
                с нищо незабележителен град
                пада /уж поради авария/
                неутронна бомба.
                За мигове изчезва
                стохилядното му население,
                а всичко материално,
                също и сградите оцеляват.
                С такива бомби
                може да се изчистват милиони хора,
                а градовете им да се населват
                с послушковци - това отговаря
                на военно-политическите
                управленски планове...
                Добре, че опитът е въображаем,
                а не истински - но кой знае?
                Предупреждението е дадено!

                С мрачна история
                е натоварено Човечеството.
                Тя е подхранила
                не един етнически конфликт,
                не една война до ден днешен.
                Наистина трябва да се изпишат
                над входовете на парламентите
                и над входа
                на сградата на ООН думите:
                "Оставете историята си отвън!" -
                както предлага герой на Вонегът.
                Освободени от този тежък,
                често непреодолим товар,
                народите да вървят напред,
                без големи и малки световни пожари,
                без стени и ламтеж за световна власт,
                за присвояване на земни богатства,
                а занапред навярно на лунни
                и марсиански територии...
                Казаното не е преувеличено!-
                дори за хилядолетие
                не се променят
                забележимо към добро
                властителите на света...

                Може би някога
                в човешката,
                "заредена
                с взрив Вселена",
                свят ще разцъфти,
                без граници и разделения,
                без армии и въоръжения -
                свят на изобилие,
                щастие и мир.

                Ана  Величкова

                Кърт Вонегът /1922-2007/
                По мотиви от романите му
                "Точния мерник" и "Затворникът"