От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя,
чернилката, която нощем,
краде звездите, моя сън,
от болката ми черпи сили,
кикоти се: Излез навън,
градила свят? Едва ли. Ти ли?
Преди съвсем да се предам
и да забравя, че ме има,
долита нощна птица. Знам,
тя знак ми носи, че любима,
за теб съм. И ми дава нежност,
и сили... Казва ми: Стани!
Светът е наш и неизбежно,
изграждам го. От руини.
https://youtu.be/0gKkIpO5R_I?si=ahFas7tr9CYMT175
Свят за обич
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124081205092
Свидетельство о публикации №124081205092
Рецензии