Навън догаря залезът и тлеят,
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи.
Рисуваните ангели, та те са дим,
а зад дима е хоризонтът - обозрим,
небето – въглен в празните ми шепи.
Очи съм свела, тихичко се мръква,
сънят е разпнат, не очаква благослов,
поне пироните забити са с любов -
звезди на нощ – по-свята и от църква.
Разсъмва се... Далечен звън камбанен...
Щурците сбират шумно нощния си стан,
а изнурен стихът ми от тъга люлян,
насън е с любовта – дошла, за да остане.
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124080605615
Свидетельство о публикации №124080605615
Рецензии