Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълби;
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ,
разсичат електрически вълни;.
В миг, колкото от сън да се откъснеш,
в душата неспокойството кълни.
А някой уж доволен и преситен
си мисли: Щур поет! Навън ръми,
той буря чака. Глупост! (да простите).
В главата му мъгли са и тъми...
Поетът, този грешник непокръстен
изплаква дал на буря своя глас...
И тъжен стих поставил, златен пръстен,
венчава се с тъгата вместо вас.
Tъжен стих
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124080401782
Свидетельство о публикации №124080401782
Рецензии