Антоанета Николова Слияние с дождем Слятост по вре

„СЛЯТОСТ ПО ВРЕМЕ НА ДЪЖД” („СЛИЯНИЕ С ДОЖДЕМ”)
Антоанета Николова (р. 1961 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Лаура Пехливанова


Антоанета Николова
СЛЯТОСТ ПО ВРЕМЕ НА ДЪЖД

О дъжд шуми-шуми и ме отнася
и дъждовете на съня ме люшват,
така е крехка лодката на тялото,
а мисълта е мимолетна риба,
родена от водите на съня.
Дъждът прелива и изпълва стаята,
а пък сънят прелива през прозореца,
дъждът и сънните води се сливат;
не мога вече да намеря тялото,
не мога вече да намеря къщата
и само като мимолетна риба
се плъзгам по водите на съня;
дъждът шуми-шуми и ме отнася,
залива тротоарите и къщите,
покрива най-високите дървета,
поглъща и върха на планината,
докато всичко се превърне в дъжд,
светът е дъжд,
а пък дъждът е сън
и дъждовете на съня ни сливат.
Чии са тези непознати мисли,
които в моя сън отнейде плуват,
и в чий ли сън се мята като риба
и моята дъждовно-сънна мисъл?
 

Антоанета Николова
СЛИЯНИЕ С ДОЖДЕМ (перевод с болгарского языка на русский язык: Лаура Пехливанова) 

Дождь шумит и уносит меня.
В воду снов мое тело впадает,
так знакомо и нежно качая.
А мысль моя-мимолетная рыбка –
в море снов она рождена.
Дождь все льет,заполняя пространство,
сон мой вышел уже из окна.
Эти воды-сна и дождя,
слившись там, покрывают вся –
не могу уж найти себя.
Дом мой тоже стоит в воде.
Только я одна быстрой рыбкой
все скольжу и скольжу в водах сна.
Дождь все льет и уносит меня,
скрывая тротуары и дома
и самые высокие деревья
и горы поглощает он в себя
пока весь мир не превратится в дождь.
Но дождь ведь – сон
и сон дождя сливает нас.
Но чьи те мысли незнакомые плывут
откуда-то в мой сон дождливый?
И в чей-ли сон они скользнут как рыбки –
те мысли
дождливо-сонные мои.