Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст,
в цигулката ангелът плаче...
Нима си създаден от същата пръст,
с там някой – на смърт равнозначен?
И колко ли болки, маестро таиш?
И колко умора коварна...
Животът – изписан в небето афиш,
ти пламък - душата ми парнал...
От твойта цигулка се ронят сега,
красивите рими... сияят...
И музика – твоя и моя тъга...
Така би изглеждал и раят.
https://youtu.be/c_DHWTHuTTU?si=jDEgVqnU71RO3NYe
Така би изглеждал и раят
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124080106538
Свидетельство о публикации №124080106538
Рецензии