Аксиния Михайлова Поджидая ветер В очакване на вят

„В ОЧАКВАНЕ НА ВЯТЪРА“ („ПОДЖИДАЯ ВЕТЕР”)
Аксиния Михайлова (р. 1963 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Андрей Пустогаров


Аксиния Михайлова
В ОЧАКВАНЕ НА ВЯТЪРА

Уча се да пускам хвърчила,
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея – нито книгите,
ни съветите помагат.
Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено,
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;
кървава резка на показалеца,
върху баира
между магарешките тръни
по стръмното
издига се, пада
оранжевият триъгълник,
улавям за миг
вятъра
и му се отдавам,
преди да се изгубя
сред ятото щъркели, отнасящи
август и хвърчилото зад баира.
С единия крак в детството,
толкова белези по колената
и по чернобелите снимки,
да успееш,
прошепва ми ангелът-хранител,
да пускаш хвърчила,
е като да населваш душата си
с нови небеса,
докато сам се превърнеш
на вятър.


Аксиния Михайлова
ПОДЖИДАЯ ВЕТЕР (перевод с болгарского языка на русский язык: Андрей Пустогаров)

Как стать хорошей матерью?
Запускаю воздушных змеев –
день, неделю,
тринадцать лет.
Не выходит – не помогли
ни книги, ни советы.
Изо всех сил натягиваю бечеву –
если слишком далеко отпущу,
солнце обожжет ему хвост,
словно кровавая стрелка указателя –
на холм, по-над чертополохом,
по-над крутым склоном подымается
оранжевый треугольник,
ловлю на миг ветер
и ему доверяюсь,
прежде чем воздушный змей
затеряется в стае аистов,
уносящих за холм и его, и август.
Одной ногой в детстве –
столько шрамов у меня на колене
и на черно-белых фотографиях,
еще научишься,
шепчет мне ангел-хранитель,
запускать воздушных змеев
и отпускать душу в новые небеса,
а потом сама
станешь ветром.