Сонет за късната любов

Дафинка Станева
Когато в залез любовта почука
на нашите притихнали врати,
в нас звънва песента на сто капчука,
с рефрен от развигорови мечти.

Но дар ли са въртопите от нежност,
превзели ловко крехките души.
Защо в игра със сляпата надежда
Съдбата  в късна есен ни теши?

След буря от съмнения, въпроси,
обажда се и Мъдростта:“Сега
ликувай в своя празник светлоносен!“.

А с лъх на Времето неумолимо
пристъпва неизбежната Тъга –
на късната любов последно име.


© Copyright: Дафинка Станева, 2024
Свидетельство о публикации №124072601121
Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении
Другие произведения автора Дафинка Станева
Рецензии
Написать рецензию
Очень мелодично и все понятно. Понравилось. Спасибо!

Ирина Субботина-Дегтярева   17.09.2024 12:17   •   Заявить о нарушении
+ добавить замечания
Написать рецензию     Написать личное сообщение     Другие произведения автора Дафинка Станева