Иван Динков Победа
Иван Иванов Динков (1932-2005 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Галина Климова
Иван Динков
ПОБЕДА
На Бела Цонева
Чугунен – есенен, лежа в овесите.
Вечер – по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл – в корена, ъгъл – в короната,
изтича вечното – небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните –
там – от неделите, там – от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват – в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести – с листа от мигове.
Славянска лирика – за утешение!
По хълбок – кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл – в погледа, на вятър – есенен,
небето – вечното, светлее кърваво...
Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!
Иван Динков
ПОБЕДА (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Климова)
Белле Цоневой
Лежу, чугунный, в овсах – осенний.
И вечер меркнет, такой же мертвый:
такой как Яворов, такой как Ясенов
и как чешский болгарин Мырквичка.
Под углом – к корню, мыслями – в кроне,
в вечном течении синее небо,
вечер кроткий подбросил конфеты,
черствые – вот они, свежие – где-то.
Только фонарь в самую суть уткнется –
светлые образы, лики святые, –
погаснет – и все исчезнет в колодце,
где крапчатых листьев мгновенья слепые.
Славянская лирика – для утешений!
Ползу по-собачьи от всех поодаль.
Но стаи хищных стихотворений
глаз не спускают – почуяли падаль.
Под углом зрения, под ветр осенний
небо – вечное, светает кроваво...
Медленно сам от себя отдаляюсь.
Никакая победа не вернет мертвых!
Свидетельство о публикации №124072502615