Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град,
в песничка капчукова заслушан,
изтощен от самота и суша,
светлинки в душата му валят.
Пиша стихче с капчици и аз.
Мокро е, но цялото за тебе...
нежен мрак и ласкав, и потребен,
го повтаря цяла нощ на глас...
Утрото ще дойде изведнъж,
локви дяволито ще се смеят,
спомен е далечен суховеят...
Колко тайни знае този дъжд...
https://youtu.be/a0_g1-UwgXM?si=apytEYMg-R7JrQZK
Колко тайни знае този дъжд...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124071905446
Свидетельство о публикации №124071905446
Рецензии