Държах го под ресниците си гъсти,
да не отлитне. Трепетен и плах
и часовете стъпваха на пръсти,
край този сън – с предчувствие за грях.
Събуждането сякаш бе присъда,
изтръгна мойте пламнали очи.
Изгрява ден, но друга как да бъда?
Поне и на това ме научи.
Сега вися си между две вселени,
ни будна, нито спяща... Сателит.
Стрелките се забавят удивени,
вулканът в мен сред пепел е прикрит.
Надявам рязко дневната си маска,
а тясна е. За друга, не за мен.
Стихът ми само по вратите драска,
зад нея сън сънувам... този ден,
ще преживея някак, просто някак.
Горя отвътре. Ледена отвън.
А нейде зад ресниците ми чака
една любов – пленена в моя сън...
Просто някак
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124070506499
Свидетельство о публикации №124070506499
Рецензии