Атанас Далчев Пан

(„ПАН”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
ПАН

Спал между цъфналите гранки
на най-високото дърво,
от него с неговата сянка
аз слизам призори ведно.
 
Зората нейде се разпъпва,
възпламва нощната роса
и тъмнината се отдръпва
в дълбочината на леса.
 
Потръпват дървесата леко.
Аз тръгвам радостен. Къде?
Където бялата пътека
поиска да ме изведе.
 
И бродя: пея песен стара
или подсвирквам със уста,
а птиците ми отговарят
и ронят върху мен листа.
 
Денят полека се изнизва
и уморен от дълъг път,
аз спирам в сенчест кът, при извор,
от който никой не е пил.
 
И там, когато се надвеся
един над извора дълбок,
от дъното изплавва весел
ликът на древен горски бог.
 
               1927 г.


Атанас Далчев
ПАН (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)

Вздремнув под пышной кроной клена,
в ее росистом серебре,
я меж теней листвы зеленой
спустился наземь на заре.

Заря цветком раскрылась где-то,
заискрилась в росе ночной,
и тьма, страшащаяся света,
укрылась в глубине лесной.

Листва, светясь, зашелестела.
Пошел я, но куда ж идти?
Туда, куда тропинке белой
меня угодно привести.

Старинной песенкой встречаю
и посвистом начало дня,
а птицы, хором отвечая,
роняют листья на меня.