Духовное слияние
Великие Люди
ДУХОВНО СЛИВАНЕ
Сподавен притихна смехът.
Някой наздравица вдигна:
"Да пием!"
"Не, чуйте!"
Изправи се бавно
мъж с побелели коси
и с глас от тревога
и скръб натежал,
той стих подир стих зареди:
"...далеч от Родина и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи -
и пеят, тъй както през сълзи се пей."
Тихо е.
Тъжно,
а в много очи
избликват сълзи
и трепетно
всички мълчим -
отнякъде лъч засия.
Душите ни сливат се,
в поетичните мигове,
с яворовската
неспокойна душа.
Ана Величкова
Пейо Яворов /1878-1914/ -
велик български поет.
Цитатът е от стихотворението му
"Арменци", 1896 г.
Свидетельство о публикации №124062903267