Накрая юни тъжен и разплакан е,
захлупил се е в меката отава.
Не е привикнал като мен на чакане
и дните си през сълзи отброява.
А зад превала весело напява си,
с жита в косите моят смугъл юли.
И чудесата вади от ръкава си,
смут и любов в душата ми нахлули,
ще осветят те мрачното и в ъгъла,
светулчено фенерче ще засвети.
И музата ми, ако ме е лъгала,
то значи лъжат всичките поети.
От щурчови цигулки - изгорените,
покълва сред полето светли нота,
и лудо вино, любовта във вените,
опива ме, за няколко живота...
Но няма как да знаят... Тръпне скритото
в очи на сова тихичко се ражда.
И в стъпка на елена – от копитото,
стаен е юли. Женската ми жажда,
отпива и въздъхва с примирение.
Каквото тази нощ реши Всемирът,
горчиво, или сладко, все за мене е...
Родените за обич не умират...
Но няма как да знаят...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124062602634
Свидетельство о публикации №124062602634
Рецензии