И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата с нежност,
прелива в обичливия ми стих.
Планинка съм, в сърцето кремък крия,
неуязвимо е за злобен враг.
За обич съм разковниче, магия,
обикна ли те - слагам таен знак,
да знаят самодивите сестрите,
от пътя ти среднощен да странят
и само сова с поглед любопитен,
да те проводи в тайния ми свят.
По козите пътеки потърси ме,
в поляните сред дъхави треви...
На всяко цвете шепна твойто име...
невидим враг след тебе ще върви.
Ще стана сянка рижава, лисича
и ще замитам нашите следи.
Когато самодива те обича,
Всемирът звездни пъзели реди...
Ще стана сянка рижава, лисича
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124062506039
Свидетельство о публикации №124062506039
Рецензии