Николай Дялков Не просто жена

(„НЕ ПРОСТО ЖЕНА”)
Николай Петков Дялков (р. 1963 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Ольга Шаховская


Николай Дялков
НЕ ПРОСТО ЖЕНА

Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала-тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!

Обичам морето на теб да мирише,
щурец да си в мойта душа през нощта...
Обичам и вятърът да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!

Понякога скривам се в лунна пътека...
На остров съм... Робинзон. Сам на брега...
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти, ти – моя съдба...

Прозрях съществото ти – атом любовен...
Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,
довята от вятъра – ангел съдбовен...
Мечта в суетите... Не просто жена!

Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море и гора...
А ти си там – в ятото гълъби диви...
Съдба си ми, зная... Не просто жена!


Николай Дялков
НЕ ПРОСТО ЖЕНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Шаховская)

Я чудом любуюсь денно и нощно:
печали вуаль неспешна, нежна…
Тебя узна;ю, во сне видел точно,
ты – солнца улыбка, не просто жена!

Люблю запах твой я – свежесть и море.
Душа, что сверчок в тёмной ночи без сна.
Люблю, когда ветер… с платьицем спорит.
Слаба и сильна – не просто жена!

Брожу иногда я лунною тропкой –
жизнь Робинзона проста и груба.
Вместе с приливом доходит торопко:
ступает рядом… моя ты судьба.

Все существа суть атомы любовные.
В ночи боса, прозрачна и юн;а,
принёс мне ветер – Ангел „осудьбованный“.
Мечта в судьбе – и не просто жена!

Далёкий остров… Тут серость пока,
а там… дыхание песка, волна…
Ты там, где ветер „строит“ облака…
Судьба ли, знаю – не просто жена!