ТАТКО
Когато баба отлетяла…
нямало ме още,
а момченцето и бебе
плакало е нощем.
Скитало само в съня си
и пищяло
- Мама!
Кротък
татко му
и умен,
се сгодил,
да няма
болка, драма изнемога
за детето малко.
Две годишно по тревога,
стъпвало…но…
Жалко!
Тъй годините събирал,
пъстри,
дълги,
тъжни…
Сам със внуци се сдобивал
през години мътни.
А сега с очите сини,
гледа от високо
и се радва,
че съм баба
с нежност милоока.
Татко
© Copyright: Величка Петрова, 2024
Свидетельство о публикации №124062301335
Свидетельство о публикации №124062301335
Рецензии