Аз съм просто самото спокойствие,
а в сърцето вали или духа.
А Михаля с дъските пак той си е –
две са мокри, а третата – суха.
И ковчезите уж са ми ноеви,
а кова ги за кумова слава,
като сламки ги носи пороя ви
и от мене спасител не става.
Гълъбиците все са ми гарвани,
не маслинени клонки, а тръна,
все ми носят и не е за вярване...
Май безсмислено вече се пъна.
А животните, (е, оцелелите),
ще дресирам накрая и цирка
ще е пълен – безплатен в неделите...
Весел Ной през сълзи ще си свирка...
Весел Ной
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124062001126
Свидетельство о публикации №124062001126
Рецензии