Атанас Далчев Кольцо Пръстен

„ПРЪСТЕН“ („КОЛЬЦО”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
ПРЪСТЕН

Изпроводи го до кръстопътя
и набожно го прекръсти пак,
сляха устни – и със взор помътен
го следя, докато падна мрак.
 
Тръгна си най-после за дома
стройната и хубава мома.
 
Прекоси и мина през полетата,
слезе на затихналия път.
А като преди шумят дърветата
и нивята в тъмнината спят.
 
Но преди засмяната мома
вечер връщаше ли се сама?
 
И от скръб по него тя несетно
неговия пръстен изтърва;
трепнала, дири го дълго сетне
низ пръстта и сухата трева.
 
Де ще го намери в таз тъма
плахата и горестна мома?
 
Върна се без пръстен и разплакана.
Пръстена забрави сутринта.
Но напусто милия си чака тя
ден и нощ на пътната врата.
 
Без да иска, младата мома
го обручи с хладната земя.
 
               1925 г.


Атанас Далчев
КОЛЬЦО (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)

До развилки проводила друга,
и перекрестила, и в уста
вновь целует, и одна средь луга
смотрит вслед, но даль уже пуста.

Сердце у красавицы щемило,
побрела домой она уныло.

В сумраке идет по лугу вешнему,
к рощице спускается с холма,
там деревья шелестят по-прежнему,
и на травах спит ночная тьма.

Шла невеста полем и грустила,
а давно ль смеялась и шутила!

Вдруг свое заветное колечко
обронила на ночном пути;
закатилось, может, недалечко,
но в потемках не могла найти.

Мраком грозным землю охватило,
как найти кольцо, что дал ей милый?

Воротилась без кольца, печальная.
Поутру не вспомнила о нем.
Но напрасно, глядя в поле дальнее,
друга поджидает день за днем.

Невзначай бедняжка обручила
милого с холодною могилой.