Мина Карагьозова Закаты Залези

„ЗАЛЕЗИ“ („ЗАКАТЫ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Мина Карагьозова
ЗАЛЕЗИ

Не мога да те срещна в този град на залези,
на улични музиканти, фонтани и кафенета,
в този град на Богородица,
където тя си има Статуя (най-голямата в света!).
Колекционирам залезите, в които теб те няма,
за да ти ги дам някой ден за подарък.
Събирам в нотна тетрадка мелодиите
на акордеониста, който заедно с Едит Пиаф
за нищо не съжалява.
И мелодиите на китариста, който носи огън
от фламенкото и Пако де Лусия.
Пазя този огън за тебе, който те няма тук,
но може би ще дойдеш и ще ме попиташ
какво пазя за тебе и помня ли те още.

Не мога да те срещна в тоя град,
затова създавам свят, където да сме двама!

И ето днес – слънцето целува върховете
на самотните дървета преди залез.
Дано във есенния залез на живота ми
слънцето да ни целуне двамата
като върховете на дървета,
които винаги са били заедно.


Минна Карагёзова
ЗАКАТЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Мне не встретить тебя
В нашем городе южных закатов,
Где стоит Богородица
С сыном своим на руках –
На балканском холме
Высочайшая в мире из статуй
Поднялась выше крыш
И как будто парит в облаках.

Собираю в душе
Живописные наши закаты,
Огневые фламенко,
Мелодии песен Пиаф,
Что на улицах здешних
Играют для всех музыканты,
И храню для тебя –
Вдруг появишься в наших краях!

Вдруг приедешь и спросишь,
А помню ли прежние встречи,
Что смогла сохранить
Для тебя в этом тёплом краю?
Но опять без тебя
Опускается ласковый вечер…
Чудный мир, где нас двое,
Я только в мечтах создаю.

Вновь закатное солнце
Вершины деревьев целует.
Пусть же осенью жизни
Оно поцелует и нас,
Словно кроны деревьев,
Что ветер вечерний волнует,
И они что-то нежное
Шепчут друг другу сейчас.