Я вижу

               Болгарский
               Родной край            
               

                А З   В И Ж Д А М

                Къде са сините скали
                и песните, и звънката китара?
                Стоят на стража сиви канари
                край бързеите на реката стара.
                Аз виждам още дървени стрехи,
                обвити от бръшлян и от лози,
                и плочести дворове, и чемшир
                край пъстро нацъфтелите лехи.
                Дълбоко вдъхвам мирис на липи,
                на пролетни букети и на здравец.

                Но виждам и промени - нов площад,
                високи светли сгради и асфалт,
                сърдечни мили хора - непознати...
                Макар и преживяла, и видяла,
                какво ме тук до дъно развълнува?
                Очите ми неволно овлажняват,
                в годините се връщам, ставам друга.
                Отново Тича буйно зашумява,
                Балканът мята воеводска шуба,
                скалите величаво се възправят.

                Ана  Величкова