Человечность

                Болгарский
                Время и Люди



                Ч О В Е Ч Н О С Т

                "Роб, стъпил на българска земя,
                става свободен гражданин!" -
                е записано в Търновската конституция.
                Когато прочетох това,
                аз се разплаках от благодарност
                към човечността на дедите си,
                непозната за онази размирна епоха.
                Спомних си, че българският цар
                Иван Асен Втори е освободил
                пленените ромейски войници
                след победната Клокотнишка битка -
                също нещо нечувано тогава,
                когато са измъчвали, осакатявали
                и убивали пленниците.
                Прочута е жестокостта
                на византийския император
                Василий Втори Българоубиец,
                ослепил 14 хиляди войници
                на цар Самуил...

                Българският народ
                не е потискал и ограбвал
                други народи.
                Национална омраза,
                верски предразсъдъци,
                колониализъм,
                дискриминация...-
                не са му присъщи.
                Не е случайно,
                че е успял да спаси,
                в онова опасно време,
                българските евреи
                от хитлеристките
                лагери на смъртта...
                Той самият е бил потискан,
                ограбван, поробван,
                но не е станал насилник
                и е изпълнен със съчувствие
                към страдащи хора и народи.
                Независимо от разорението,
                след Първата световна война
                е приютил хиляди бежанци -
                българи от завладените земи,
                арменци, руснаци и други изгнаници.
                Въпреки неблагоприятните
                исторически превратности,
                е запазил хилядолетното име
                на държавата си - България,
                кирило-методиевската си писменост,
                източно-православната си религия
                и преди всичко - човечността си.

                Хилядолетен народ,
                с хилядолетна култура!
                Търпелив е,
                но до определена граница.
                Няма да мине много време
                и той ще загърби догмите,
                лицемерно налагани
                от днешните прикрити,               
                войнстващи колонизатори
                и ще следва пътя си -
                градивен и човечен!

                Ана Величкова