Асен Разцветников Двiйник Двойник

„ДВОЙНИК” („ДВІЙНИК”)
Асен Петков Коларов/ Разцветников (1897-1951 г.)
                Болгарские поэты
                Диаболизъм / Диаболизм / Діаболізм
                Перевод: Надежда Миськив


Асен Разцветников
ДВОЙНИК
 
…Вечер така ми говореше двойникът:
Аз живея самичек на кулата,
що е със гугла от цинк накачулена,

чужд съм на хората, чужд съм на всичките,
стигат ми само липите и птичките.

Мойто чело е от мисъл навъсено,
мойто сърце е от болка разкъсано.
 
Нявга във презнощ задушна и горестна,
аз ще разтворя със удар прозореца:

ставайте хора, дълбоко задрямали
долу в земята, в избите каменни,

ида и нося ви тайни разгатнати,
нося ви синьо небе във душата си!

И – ще се хвърля във мрака над клоните:
плахо ще звъннат задъхани стонове.

Хората, слепи от своите сънища,
няма да видят небето, ни кървите.

Само на обед ще срещнат във вестника,
че в полунощи не знам кой Разцветников,

луд и пиян, от прозореца скочил е
и си е пръснал главата на плочите.


Асен Разцветников
ДВІЙНИК (перевод с болгарского языка на украинский язык: Надежда Миськив)

…Увечерi мені казав двійник:
живу у башті самотинній,
де замість даху – шапка з цинку,
 
чужий я людям, чужий всім,
усе, що є, – дерева й грім.

Чоло моє думами зморщене,
а серце болем розтрощене.

Колись у ніч задушну та печальну
я прочиню із розмахом вікно:

вставайте, люди, тихі, заспані,
виходьте з нір, із кам’яних мішків,

я йду й несу печаті зламані,
несу вам синє небо у душі.

І – кинуся у тьму, де верби та осики,
і ніч проб’ють незрозумілі крики.

Ще сонні люди, завжди неготові,
надворі не помітять неба й крові.

А вдень – газетна звістка, без патетики,
що звечора такий собі Разцветніков,

вихилився, мабуть, покурити
і, п’яний, голову розбив об плити.