СИНЪТ ЛЮБИМ
Синът ти любим, вече е знай
при баба,
при дядо,
при татко.
Пътят е ясен.
През болка до Рай,
с последната жизнена схватка.
Каквото е станало, тук е било.
Оттатък душата е чиста.
Пътувала
в стръмното,
връх на жегло,
е вече
усмивка лъчиста.
Пътят е ясен, преминал през мрак.
праведен,
чист,
безопасен.
Звездните рози
на лунния флаг,
канят го там слънчо ясен.
Виждам го светъл,
от обич и смях.
Любимите също го гледат.
Рисуват по пътя му
звездния прах
и смело живота му следват.
Добър и възвишен,
с копнеж и тъга,
изпълнил е обич за нежност.
Тъгувай!
Тъгувай,
но знай, че сега,
той е усмихната вечност.
Синът любим
© Copyright: Величка Петрова, 2024
Свидетельство о публикации №124061301190
Свидетельство о публикации №124061301190
Рецензии