Magna silva bulgarica

               
                Болгарский
                Природа и Время


                ВЕЛИКАТА БЪЛГАРСКА ГОРА

                Хилядолетен лес,
                простиращ се
                през планини,
                долини, равнини
                и на стотици километри.
                Безлюден и застинал
                в размисъл през вековете -
                не може с дни да се обходи.
                Широколистните дървета -
                главно дъб и бук,
                подхранват извори и ручеи.
                Реките Искър, Струма и Марица
                са плавателни.
                Суша няма,
                дъждове се плискат и напояват               
                полята плодородни.
                И стройни са дърветата вековни -
                през свежите им клони
                проникват слънчеви лъчи
                и весело играят
                по поляните, обсипани
                с цветя и билки лековити.
                Подскачат зайци,
                а елени гората огласяват.
                И рисове, и мечки, диви котки
                се промъкват и дебнат плячка...
                Неизброими са животните,
                а всякакви растения
                под светлите корони избуяват.
                Гнезда си свиват птиците и пеят,
                а катеричките по клоните се мятат -
                от радост пролетна лудеят...

                Каквото и да си представя
                не мога пълно да опиша
                богатството и красотата на Леса.               
                Но втурват се османците -
                не само ятагани
                и брадви те размахват,
                дърветата опустошават,
                животни и растения, води.
                И днес не е останала следа
                от древната гора - гордостта
                на нашите деди,
                които са я пазели грижливо...
                Завоевателят унищожава всичко -
                тела, души, природни красоти
                и песните на птиците щастливи.
                Гори пак има - вековни и звънливи,
                но няма я единствената
                и Велика Българска Гора,
                описана от стари летописци
                в пергаменти
                и ръкописни книги,
                в писмените спомени
                на пътешественици очевидци.

                Ана  Величкова   
               


Рецензии