Magna silva bulgarica
Болгарский
Природа и Время
ВЕЛИКАТА БЪЛГАРСКА ГОРА
Хилядолетен лес,
простиращ се
през планини,
долини, равнини
и на стотици километри.
Безлюден и застинал
в размисъл през вековете -
не може с дни да се обходи.
Широколистните дървета -
главно дъб и бук,
подхранват извори и ручеи.
Реките Искър, Струма и Марица
са плавателни.
Суша няма,
дъждове се плискат и напояват
полята плодородни.
И стройни са дърветата вековни -
през свежите им клони
проникват слънчеви лъчи
и весело играят
по поляните, обсипани
с цветя и билки лековити.
Подскачат зайци,
а елени гората огласяват.
И рисове, и мечки, диви котки
се промъкват и дебнат плячка...
Неизброими са животните,
а всякакви растения
под светлите корони избуяват.
Гнезда си свиват птиците и пеят,
а катеричките по клоните се мятат -
от радост пролетна лудеят...
Каквото и да си представя
не мога пълно да опиша
богатството и красотата на Леса.
Но втурват се османците -
не само ятагани
и брадви те размахват,
дърветата опустошават,
животни и растения, води.
И днес не е останала следа
от древната гора - гордостта
на нашите деди,
които са я пазели грижливо...
Завоевателят унищожава всичко -
тела, души, природни красоти
и песните на птиците щастливи.
Гори пак има - вековни и звънливи,
но няма я единствената
и Велика Българска Гора,
описана от стари летописци
в пергаменти
и ръкописни книги,
в писмените спомени
на пътешественици очевидци.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №124061203221