Прозаично
Отдавна спрях да пиша.
завърнах се към спомена.
Преживявам станало- нестанало отново.
Скучно е в този свят такъв,
прогнил от хорска завист, злоба.
И почти като рефрен
се повтарят скучните минути.
Нищо няма в мен.
Неусетно изнизва се животът.
Тишината само ми остана,
а аз на нея - в плен.
Свидетельство о публикации №124061102121