Атанас Далчев Убийство

(„УБИЙСТВО”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
УБИЙСТВО

По дъжда като паяк се спусна,
дето никой в нощта го не чакаше,
слезе тъмен, по-тъмен от мрака,
и задъхан, със дъх върху устните.

Спря, ослуша се, пълен с тревога,
чу уплашен да бие сърцето му:
само ножа бе взел за свидетел,
даже сянката беше му много.

Дали сън беше то или истина?
Под прозорците в мрака се мерна
и изчезна по стълбите черни.
Нейде порта отворена писна.

И след миг една бяла светкавица
го видя да минава тревожно
под капчука петната от ножа,
който все неизмит си оставаше.

От стрехите на къщите слитаха
звънко капките и часовете.
Но дъждът, тъмнината и ветърът
бяха овреме скрили следите му.

И напусто капчуците викаха
и тръбяха тревога тръбите.
Чу ли някой вестта за убийството?
На площадите нямаше никой.

               1926 г.


Атанас Далчев
УБИЙСТВО (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)

Вот по нити дождя он спустился,
как паук, у жилья, где не ждут его,
и, чернее ненастья лютого,
за углом, задыхаясь, укрылся.

Сердце слишком уж громко стучало –
лишь потемки бы вдруг не заметили!
Только нож прихватил он в свидетели,
даже тень досаждала, мешала.

Было явью, виденьем ли сонным?
Проскользнул по стене под навесоми
на лестнице черной исчез он.
Где-то дверь распахнулась со стоном.

Через миг увидали зарницы,
как струею дождя из-под кровли
тонкий нож отмывал он от крови,
а ножу нипочем не отмыться!

С крыши капли секундами падали,
звоном капель кричало время,
но и ветер, и ливень, и темень
все следы затаили, спрятали.

Водосточные трубы качало,
завывали, трубили неистово,
но услышал ли кто про убийство?
Эта площадь всю ночь пустовала.