Атанас Далчев Ангел Шартра Ангелът на Шартър
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Мария Петровых
Атанас Далчев
АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР
Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви.
И ето грее слънце: ден е.
Синее стихналата вис.
Светът блести, цъфти пред мене
като старинна стъклопис.
Със гордост Ил дьо Франс разгръща
поли, препълнени с кръстци,
и всякое дърво е къща
на орляк палави скорци.
Вървя край зидовете стари
и мостовете на града,
де отражения като пари
излъчва злачната вода.
И дето спра, все тъй те виждам
върху църковната стреха
от синкавата вис да слизаш
със благославяща ръка.
1937 г.
Атанас Далчев
АНГЕЛ ШАРТРА (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)
Твое мне неизвестно имя
и чин твой в ангельском ряду,
но откровеньями твоими
дорогу к жизни вновь найду.
Ты, средь небесного простора
остановивший свой полет
на кровле шартрского собора
и вдаль взирающий с высот, –
спустился к людям ты, как птица,
чтобы отраду нам принесть –
не меч, не смерть в твоей деснице,
а светлая благая весть.
Грядешь ты не по души наши,
зовешь ты к жизни всех равно –
и человека, и средь пашен
в росток идущее зерно.
Молюсь тебе, тобой спасенный,
в тот час, как мир бескрайный наш
искрится, солнцем озаренный,
как древний радужный витраж.
Весь Иль де Франс – цветущий, вешний,
перед тобой, – простор полей
и возле домиков скворечни
в тени ветвистых тополей.
И мимо всех мостов иду я,
и мимо старых стен туда,
где тихо зыблется, колдуя
над отраженьями, вода.
Где б ни был, вижу я все то же –
как над соборною стрехой
парит пресветлый ангел Божий
с благословляющей рукой.
Свидетельство о публикации №124060201441