Атанас Далчев Возвращение Завръщане

„ЗАВРЪЩАНЕ“ („ВОЗВРАЩЕНИЕ”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Петровых


Атанас Далчев
ЗАВРЪЩАНЕ

Прекарам ли ръка по своя образ,
ръката ми ще почернее мигом.
Не знам дали това не е от мрака
на нощите, прекарани без сън,
или е от дима и саждите
на гарите? Ушите ми бучат
от грохота на влаковете, сякаш
съм пил хинин. Наистина не бях ли
аз болен цялата година? Тези дни
не преминаваха ли през плътта ми
сами подобно тръпките от треска?
Не бяха ли видения нелепи
и застояли мисли туй, което
очите ми съзираха навън?
Аз съм бил болен сигурно, когато
съм виждал оня просек стар да свири
на флейта със носа си и димът,
от вятъра съборен, да пълзи
по покрива подобно черна котка.
Мора е бил навярно оня град.
 
О, как съм уморен! О, как жадувам
да се окъпя в сянката уханна
на дървесата, да следя безгрижно
на пладне как във синята далечност
се раждат облаците и да виждам,
че е небето по-високо сякаш,
когато аз лежа върху земята
и с влюбен взор през клоните го гледам.
 
               1930 г.


Атанас Далчев
ВОЗВРАЩЕНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)

Я провожу ладонью по лицу,
и вдруг ладонь как будто потемнела –
от темноты ль моих ночей бессонных
иль от вокзальной копоти и сажи?
Немолчно у меня в ушах гудит
от грохотанья поездов, как будто
я пил хинин. А что, и в самом деле –
не проболел ли я весь этот год?
И разве день за днем не проходили
сквозь плоть мою ознобом лихорадки?
Не дикими ль видениями было
и мыслью застоявшеюся то,
что созерцал я в долгий этот год?
Наверное, был болен я, когда
глядел, как нищий старенький играет,
водя по флейте носом, иль когда
я видел, как ползет по чьей-то крыше
подобьем черной кошки черный дым.
Должно быть, был болезнью этот город.

О, как устал я! О, как я хочу
в благоухающей тени деревьев
лежать, следя спокойно, безотчетно
рожденье облака в лазурном небе,
и думать, будто небо это выше,
когда, я, лежа средь густой травы,
сквозь ветви на него гляжу влюбленно.