И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът - от мечтите ми разглезен
се прави на не чул и не видял.
Преситените - те заспиват рано,
в животите им "всичко е наред."
Морето лунно газя... До коляно,
е болката. Приспивам я към пет.
В съня й неспокоен мен ме няма,
но теб те има. И луната скрих,
щом призори успях да я примамя,
с проплакал вместо мене влюбен стих...
В съня й неспокоен мен ме няма
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124052101828
Свидетельство о публикации №124052101828
Рецензии