Роса на травах заблестела - Евтим Евтимов
И я бреду по ней босой.
И сам я стану каплей белой,
Под необъятной синевой.
Меня не сыщет ветер над полями,
И пчелы не найдут в цветах,
Чего искать меня ветрам усталым?
Ведь буду я в твоих глазах.
Оригинал:
Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
Свидетельство о публикации №124051900367