Вероятно

                Болгарский
                Мир и Время


                В Е Р О Я Т Н О
                /антиутопия/

                В незнаен ден, в незнаен час,
                от ядрен взрив опустошен,
                светът престана да живее -
                отломките от него тлеят.

                След много хиляди години
                все още ще личат следи
                от неговото мрачно минало.
                След милиони - ще изчезнат.
                Земята пак ще се върти,
                по орбитата неизменна,
                край Слънцето си разжарено.

                Но няма кой да наблюдава
                космическият танц красив,
                загадките да изучава -
                далечните мъглявини
                и дълбините непознати,
                където раждат се звезди
                и лумват ядрени реактори.

                Навярно Разум нов ще грейне,
                ще стопли звездната Вселена,
                с лъчите си ще озари
                пространствата неосветени.

                Ана  Величкова            
               


Рецензии