Вероятно
Мир и Время
В Е Р О Я Т Н О
/антиутопия/
В незнаен ден, в незнаен час,
от ядрен взрив опустошен,
светът престана да живее -
отломките от него тлеят.
След много хиляди години
все още ще личат следи
от неговото мрачно минало.
След милиони - ще изчезнат.
Земята пак ще се върти,
по орбитата неизменна,
край Слънцето си разжарено.
Но няма кой да наблюдава
космическият танц красив,
загадките да изучава -
далечните мъглявини
и дълбините непознати,
където раждат се звезди
и лумват ядрени реактори.
Навярно Разум нов ще грейне,
ще стопли звездната Вселена,
с лъчите си ще озари
пространствата неосветени.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №124051903440