Автор: Р. Русев
Прозорец един,
две праскови и
стара череша,
лози пуснали млади ластари
и дере със млади брястове.
Ето тази самотност,
от птици огласяна,
от кавги на врабци
и песни на славеи,
от зеленото на цветя
и храсти все още нецъфнали,
мой дом - толкова свиден,
като въздишка
в душата на вятъра.
Парят очите
като съчки в огнище.
По-топъл става света,
отминава самотност,
когато се връщаш във вкъщи
ДОМ
© Copyright: Росен Русев, 2024
Свидетельство о публикации №124050201953
Свидетельство о публикации №124050201953
Рецензии