Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина,
издраскан с въглен силует.
Часовник кротко ме подмина,
стрелките спрели – век без пет.
Стоя си и броя еони...
за математика – лаик.
И кой каквото там да гони,
навярно чувства се велик.
А аз съм мъничка и тиха,
светът ми всеки ден е нов...
Сънят убива два-три стиха,
поне го прави от любов...
https://youtu.be/EiX_7CW7ZO0?feature=shared
Поне го прави от любов...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124042206752
Свидетельство о публикации №124042206752
Рецензии