Георги Миланов Жизнь Годината

„ГОДИНАТА” („ЖИЗНЬ”)
Георги Иванов Миланов (р. 1953 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Наталья Лясковская


Георги Миланов
ГОДИНАТА

Щом дните юнски се търкулнаха със звън на зарче
в рулетката на лятото и бе изхарчен
последният жетон, и никой не намери
от лудостта хазартна обещаните печалби,
оглеждаме като туземците печални
костюма излинял на нашите химери...

И ето: гости сме в октомври – месеца опасен,
от телената мрежа на дъжда опасан
подобно непристъпна граница държавна,
а в тази мрежа всеки с изненада забелязва
и прилика с оградата, в чиято пазва
психиатрична болница лежи отдавна...

Снегът, за сетен път не отговорил на въпроса
какво да правим, с четката си ще вароса
дома, от който никой вече не излиза;
и зимата за мен и теб ще бъде санитарка,
пристигнала да каже, че ни е по мярка
на самотата усмирителната риза...

...Ще разберем, потърсим ли утеха в наркотика
на спомените, чийто глас ще ни повика,
защо когато пролетното време
огрее болничния праг и блесне пред очите
на излекувания пациент, той предпочита
обратната посока първо да поеме.


Георги Миланов
ЖИЗНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталья Лясковская)

Швырнув дни юности со звоном на зеро
рулетки лет, последний чип профукав,
мы вдруг прозрели: ведь азарт – обман и мука!
Под сердцем, слева, вынуто ребро...
И как туземцы, что случайно съели Кука,
стыдливо прячем грешное нутро.

Мы – гости-пленники в опасном октябре,
он окружён колючей проволокой ливней –
граница на запоре! Друг, налив мне,
заметит: „Знаешь, счастья нет в игре,
но лучше быть маньяком там, believe me,
чем в психбольнице, с цепью на бедре...

Глянь, снег валит, как на компьютер спам...
Эй, снеже, что же делать для спасенья?!
Из белых врат Посланник Воскресенья
не мчит, зажав в горсти феназепам.
Ну что ж: зима, как санитарка Ксенья,
смирительный завяжет саван нам...”

И то – утешимся  блаженной наркотой
воспоминаний, морфий их мертвящий
поможет нам забыть о настоящем!
Весна придёт, согрев порог крутой психушки...
Тут-то мы сыграем в ящик –
в последнюю игру для нас с тобой.