Предсмертная исповедь перевод Ек. Ненчевой
Автор Екатерина Ненчева
Перевод Виктор Иванов
Ти питаш друже, пак защо
В тъгата Душата ми увива.
Какво бленувам в тъя мрак,
Що моя пътв в света покрива?
Мен майка с клетва мен роди
Да съм до край изра на бури.
И знай, уви, едната смърт
От мъките ми край ще тури!
Ты спрашиваешь, друг мой, почему
Моя душа в печали пребывает?
Мечтаю, чтобы свет рассеял тьму,
Которая мой путь по жизни застилает.
Родная мать меня при родах заклинала
Видно знала,
Что через бури весь мой путь лежит.
Я муки адские, страдая, испытала,
И только смерть меня от них освободит!
Свидетельство о публикации №124040105891