Георги Ангелов Растёт глухой, уединённый гнев Живе

„ЖИВЕЕ ГЛУХ, УЕДИНЕН ГНЕВЪТ” („РАСТЁТ ГЛУХОЙ, УЕДИНЁННЫЙ ГНЕВ”)
Георги Борисов Ангелов (р. 1968 г.)               
                Болгарские поэты
                Перевод: Терджиман Кырымлы


Георги Ангелов
ЖИВЕЕ ГЛУХ, УЕДИНЕН ГНЕВЪТ

Живее глух, уединен гневът
в наглед съвсем обикновено тяло.
Не вярва в ласки, стихове и път.
Не помни даже своето начало.

Дълбоко скрит, набъбва бавно – сам,
отдавна чужд на детската си вяра,
че друг ще разбере със колко срам
е заплатена утрешната ярост.

Но най-внезапно, и да го боли,
човекът спира – докога ще плаща?
И тъмни, ослепителни стрели
гневът дори в невинните запраща.

И точно удря мъж, дете, жена.
Умира и убива естеството.
И казвате, че нямаме вина?
Но да се взрем във себе си.
Защото…


Георги Ангелов
РАСТЁТ ГЛУХОЙ, УЕДИНЁННЫЙ ГНЕВ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Растёт глухой уединённый гнев
в на вид обычной и здоровой плоти,
не емлет ласки, а в стихи – вдвойне,
безроден будто, тёмен и болотен,

и матереет, алчный паразит,
день ото дня крепчает и смелеет,
во взоре, в жестах и в словах сквозит,
ища наружной жертвы в новом теле,

пока, внезапно сердце обуяв,
иное не заселит-замарает,
обидой переполнив за края,
зародышем зацепится у края.

Обременённый им не совладал,
прощеньем не извёл его, заразен,
с душою пребывая не в ладах,
дух уступил ему, и даже разум.