Елисавета Багряна - Потомка

Потомка

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
 
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
 
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
 
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
 
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
 
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя —
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
 
(1922)

-----------
Елисавета Багряна
(псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева,
известна сред приятели като Лиза Багряна)
е българска поетеса, авторка на детски книги и преводачка.
Родена: 29 април 1893 г. София, Княжество България
Починала: 23 март 1991 (97 г.) София,Република България (bl.wiki)

 
Потомок

Нет ни прародительских портретов,
Ни фамильных книг в моем роду.
Я не помню дедовских заветов,
Я не знаю, от кого свой род веду.
 
Но я чувствую — потоком древним
Буйно бьет во мне бродяжья кровь,
И зовет меня, и будит гневно
Для соблазнов тайных и грехов.
 
Может быть, прабабушка в широкой
Шелковой чадре, скрыв тонкий стан,
Ускакала из полночью глубокой
С ханом из чужих и дальних стран.
 
До равнин Дуная даль дрожала
Топотом от бешеной езды,
Конский бег умчал их от кинжала
И развеял ветер их следы.
 
Потому, быть может, и люблю я
Необъятные для глаз поля,
Плеск бича, позвякиванье сбруи
Конский бег и шелест ковыля…
 
Может быть, грешна я и коварна,
И меня погубит этот путь —
Верной дочерью и благодарной
К матери Земле хочу прильнуть.
 
-------------
Перевод: Анатолий Владимирович Бинецкий (1902 - после 1963)