Нет забвения

                Болгарский
                Время и Я


                НЯМА ЗАБРАВА

                Родната къща
                не е моя отдавна.
                Друг е стопанинът й
                и не зная
                дали добре се грижи за нея.
                Всички родени и живели
                под покрива й
                вече са в друг
                "по-добър свят".
                Останах само аз
                като пазител на миналото.
                Пазя спомените -
                и моите, и техните,
                и ги описвам
                в проза и стихове.

                Тя е старовековна къща,
                голяма и достолепна,
                затова и спомените й
                са дълги и интересни,
                вълнуващи и незабравими.
                Те са почетна част
                от историята на Родния край,
                свързана тясно
                с българското Възраждане.
                Да, от славен род съм аз -
                просветителски, борчески,
                изпреварил духовно
                своето време.
                Гордея се с него...

                Но Времето върви,
                не спира.
                Колкото и да е тъжно,
                трябва да се примиря
                с неизбежното.
                Остава ми да пазя и помня
                славната история
                на родния Тичанско-Котленски край,
                да я споделям
                с други родолюбиви хора.

                Родната къща е в мене,
                тя е като зов
                забравата да не надделее.
                Аз мислено се завръщам
                в старинния дом
                на духовен подем и мечти
                и усещам как топло ме обгръща
                живата бащино-майчина любов.

                Ана  Величкова