ЖЕСТОКА ТИШИНА
(Извинете ме, мили приятели, за моите ТЪЖБИ, СПОДЕЛЕЛЯНИ с ВАС!)
Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан,
усмивката неповторима
и твоя мил и ведър плам.
Мълчи и пейката червена, линее нейната снага.
Все още тя е заледена
от скреж и сняг, и от тъга.
Мълчат и туите зелени. В тях птиците спотайват глас.
А тъжбите ми споделени,
дали линчуват моето АЗ?!
Скърби сърцето ми проклето. За теб крещи, крещи, крещи!
А *ТИХОТО до мене стене:
- Мълчи, мълчи! Не ми пречи!
*
(София, петък, 02 февруари 2024 г.)
КН 24, Жестока тишина
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2024
Свидетельство о публикации №124020504029
Свидетельство о публикации №124020504029
Рецензии
Звучание стиха - что реченька течёт. Но язык для меня непонятен. Увы.
Ната Ивахненко 26.12.2024 11:23 • Заявить о нарушении
Ната Ивахненко 26.12.2024 11:23 • Заявить о нарушении
Ползвай Гугъл- преводач!
Весели празници 😊
Величка Николова -Литатру 1 26.12.2024 13:01 Заявить о нарушении
Весели празници 😊
Величка Николова -Литатру 1 26.12.2024 13:01 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.