Добри Жотев Тезей победитель Минотавра

„ТЕЗЕЙ, ПОБЕДИТЕЛЯТ НА МИНОТАВЪР” („ТЕЗЕЙ – ПОБЕДИТЕЛЬ МИНОТАВРА”)
Добри Александров Димитров/ Жотев (1921-1997 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Михаил Воробьёв


Добри Жотев
ТЕЗЕЙ, ПОБЕДИТЕЛЯТ НА МИНОТАВЪР

Бог Кронос –
сам време във времето –
поглъща вселените.
 
Небеса вездесъщи,
кажете ми вие,
кога е потеглил
от моята Атика
печалният кораб
със седем девойки
и седем момци,
да бъдем предадени
на царя на Крит,
та той да ни хвърли
на подземния звяр
Минотавър.
 
Не цар беше Минос,
а смърт върху трон! –
Без дума да каже –
със пръст отброи
нещастните жертви
и мене сред тях.
 
А после…
Проклет Лабиринт!
В началото още
засмука ни той
и ние, залутани
един друг
се загубихме.
 
И не сетих кога,
останал самичък
сред сумрака,
изпод хитона си бял
измъкнах широкия меч
и кълбото, което
от татко си Минос
Ариадна
подаде ми скришом,
та щом победя
Минотавър,
да мога
по тънкия път
на конеца
назад да се върна.
 
Бог Кронос –
сам време във времето –
поглъща вселените.
Животът
е негово мигване.
 
С какво да пресметна
животите, смъртите,
откакто се лутам
изтерзан в Лабиринта?
Колко стъпки пристъпих
през здрачени незнайности,
за да чувам ехата
на своите мисли
и да стигам учуден
дотам,
докъдето съм стигал.
 
Откога през ръката ми
се изниза конецът
от кълбото, което
Ариадна ми даде.
(Ариадна!
Афродито приоблачна,
потънал във времето,
забравям чертите й!)
 
А пред мен, а зад мен
все придебват нечуто
нозе.
И подишват на разкрач
притаени гърла.
И напразно от стискане
моя меч
се вдълба във дланта ми
и от вглеждане пламъци
очите ми станаха.
 
Богове и човеци,
защо си измислихте,
че аз
съм убил Минотавър?
Защо си измислихте?
 
Минотавър е жив!
Тук и там – в Лабиринта.
От живота по-стар.
От смъртта по-безсмъртен.
Безконечност изтече,
без да могат
очите ми
да го зърнат ни миг.
Само стъпки и кости
от невинно погинали…
 
Минотавър е жив!
Все едно.
И страхът ми дори
по-безстрашен ме прави.
Тезей е един!
Ще сразя Минотавър.
 
Но кажете ми как
да го видя,
за да влезем в двубой?
Какъвто да е,
със бича глава
или драконска,
ще грохне в нозете ми.
Тезей е един!
И с Херкулес, трябва ли,
меч ще кръстосам!
Но не Минотавър!
Не Минотавър! –
Лабиринтът е страшен!
Лабиринтът ме мами
и не зная къде е
нито изток,
ни запад.
Лабиринтът завързва
минотавърски възли.
В грозен сумрак се вие
под земи и води.
Вгражда в гибелна мрежа
чак призвездните бездни.
През душите ни гъне се
и във тях може би,
увива и сплита
най-коварния възел…
 
Богове и човеци!
Не, не Минотавър!
Лабиринтът е страшен!
Проумейте го!
Помогнете ми!
Ако наистина тук,
върху тая земя,
човешката мисъл
и воля
не за присмех се раждат,
а за подвизи!


Добри Жотев
ТЕЗЕЙ – ПОБЕДИТЕЛЬ МИНОТАВРА (перевод с болгарского языка на русский язык: Михаил Воробьёв)

Бог Хронос –
жестокое время –
глотает вселенные.

Вездесущее небо,
скажи, если помнишь,
когда в путь отправился
от берега Аттики
корабль тот печальный?
Семь девушек вёз он
и юношей семь,
как дань царю Крита –
кровавую дань.
Их всех отдадут
на съеденье живьём
Минотавру.

Был смертью на троне
царь Минос для нас!
Не молвив ни слова,
перстом отсчитал
назначенных в жертву.
Я был среди них.

Потом…
Лабиринт проклинаю!
Он в самом начале
уже затянул нас,
и вот, заплутавшись,
друг друга
мы потеряли

И не знаю, когда
остался один я
средь сумрака.
Из-под хитона достал
широкий
надёжный свой меч
и клубок, что тайком

от отца своего
Ариадна
подать мне успела,
чтоб смог я,
как только сражу Минотавра,
по нити по той
путеводной
назад возвратиться.

Бог Хронос –
жестокое время –
глотает вселенные.
Жизнь наша ему –
лишь мгновение.

И как перечислить
все жизни и смерти
с тех пор, как блуждаю
внутри Лабиринта?
Сколько сделал шагов
в неизвестности
сумрачной,
чтоб эхо услышать
своих собственных мыслей
и добраться туда,
куда я добрался.

Уж давно потерялся
конец путеводной
нити той, что дала
Ариадна когда-то
(Ариадна!
Богиня небесная.
Потонув среди времени,
забываю черты её!)

Впереди, позади
всё крадутся, чуть слышны,
шаги.
Слышу чьё-то дыхание
в двух шагах от себя.
Но напрасно врезается
мне в ладонь
крепко стиснутый меч,
и во мраке горят,
словно пламя, глаза мои!

Боги, люди, зачем?!
Зачем вы придумали,
что я
смог убить Минотавра?
Зачем вы придумали?

Он жив – Минотавр.
Тут и там – в Лабиринте.
Он старее, чем жизнь
и бессмертнее смерти.
Истекла бесконечность,
но я так и не смог его
увидать ни на миг.
Только кости я вижу
невинно загинувших.

То, что жив Минотавр –
не беда!
Даже страх мой – и тот
придаёт мне отваги.
Я же Тезей!
Я сражу Минотавра.
Подскажите лишь, как
его мне увидеть,
чтобы в бой с ним вступить.
Каким бы он ни был,
хоть с бычьей главой,
хоть с драконьей,
падёт он у ног моих.
Я же Тезей!
И с Гераклом свой меч я
скрещу, если нужно.
Но не Минотавр –
Лабиринт мне ужасен!
Заблудился я в нём
и не знаю уже
где восток,
а где запад...

Лабиринт повсеместно
узлы свои вяжет.
В грозном сумраке вьётся
под землёй и водой.
Оплетает он сетью
даже космоса бездну,
проникает к нам в души
и, быть может, и в них
он завязывает
свой коварнейший узел…

Боги, люди, поймите!
Нет, не Минотавр.
Лабиринт для нас страшен!
Разгадайте его!
Помогите же мне!
Если правда, что здесь,
вот на этой Земле,
человеческий разум
и воля
не в насмешку даны,
а для дела!