Кусок земли

                Болгарский
                Космос и Время



                КЪСЧЕ  СУША
                /фантастична поема/

                Галактонавтът умираше
                на късчето суша
                сред океана.
                Бушуваше буря.
                Небето приличаше
                на буйно разпалена клада
                и завихряше
                отровната атмосфера
                на планетата.
                Ослепителни мълнии ломяха
                разпенената вода.
                Гигантски вълни се надигаха,
                пороен дъжд се лееше.
                Океан и небе се сливаха
                в клокочещ въртоп;
                задушливи водни струи
                връхлитаха малкия остров
                с галактонавта.
                Той се казваше Вител
                и идваше от планетата Милра,
                от система с две слънца
                и свръхразвито общество,
                овладяло енергията
                на звездите си.

                Вител имаше дихателна смес
                за минути,
                киселинна влага разяждаше
                наранената му плът.
                Ръцете му трескаво
                защариха по гърдите.
                Там върху скафандъра
                проблясваше конбиолена -
                концентратор на биоенергия.
                Задейства го с мисълта си.
                Силово поле обгърна младежа
                и той временно стана
                неуязвим за стихиите.
                Появи се девойка и седна до него -
                това бе Глижилен, любимата му.
                Тя бе на хиляда парсека оттук,
                а това бе нейната
                лъчисто-силова сянка -
                биоенергийният й модел.
                "Глижилен, прощавай! -
                мислено й заговори.-
                Този път няма да се завърна.
                Задушавам се...
                Попаднахме в клопката на млада,
                в плен на хаотични сили
                планетна система.
                Мощно магнитно поле блокира
                силовите неутрализатори
                на астрокораба-магнитер,
                гъст поток от метеорни тела
                повреди външната му обшивка.
                С големи усилия астронавигаторът
                го насочи към третата
                вътрешна планета.
                Безброй малки и големи тела
                пресичаха траекторията на полета;
                мощни радиационни полета
                блокираха елементи
                от системата за управление.
                Когато навлязохме
                в околопланетна орбита,
                от експлозия
                на плазмения генератор
                загина екипажа.
                Магнитерът се превърна
                в блуждаеща отломка.
                Успях да се добера
                до аварийния сфероид,
                който се вряза
                в гъстата атмосфера
                на планетата.
                Той изгоря,
                а аз катапултирах,
                паднах на късче суша
                сред горещо море...

                Мила Глижилен,-
                взря се той
                в очите на девойката,
                които го обляха
                с мека светлина.-
                Направих и невъзможното
                да спася магнитера и екипажа.
                Ние открихме нов свят.
                Третата планета,
                където останките ми
                ще изтлеят,
                се върти
                на благоприятна орбита
                около младото си слънце.
                Бурната й атмосфера
                е заредена с електричество.
                Успях да взема проби
                и от нея, и от океана.
                Той е топъл и съдържа
                органични киселини
                и преходни елементарни
                живи образувания.
                Късчето суша
                е част от възникващ континент -
                упорита първа твърд,
                пробила
                хилядометров воден слой
                под едва проблясващата
                през облачния пласт звезда.
                Дали и животът
                така ще си пробива път
                под лъчите
                на още бледото светило?
                Какъв ще бъде той?
                Ще се насели ли планетата
                от същества
                с Разум надарени?
                Ще бъдат ли и те
                от обич овладени
                и към Познанието звездно
                нутолимо устремени?
                Ще обичат ли те родния си свят,
                и ще се грижат ли за него?               
                С какво име ще го нарекат?
                А след три милиарда години
                ще търсят ли като нас
                други разумни светове?
                Въпроси без отговор, Глижилен.
                Вълните напират,
                алчни да погълнат мен -
                пришълеца от далечен свят."
                Мъка сви сърцето му.
                Мощна неразумна сила
                вилнееше и пред нея
                бяха безсилни
                разумни чувства и правила,
                високи стремежи на духа,
                звездооткривателство,
                любов...
                "Глижилен, Глижилен... -
                шепнеше Вител.-
                Страшен е младият свят
                в сляпата си мощ.
                Разумността изгубва сила
                пред стихийността му."

                Вълните обливаха островчето,
                горещи ручеи се гонеха,
                от мътните им води
                се вдигаше отровна пара.
                Самотата и скръбта
                потискаха сърцето му.
                "Обичам те, Вител -
                внушаваше му
                призрачната Глижилен. -
                Ти носиш мъдростта
                на звездното Познание
                и знаеш, че когато
                на Слънцето лъчите
                разпръснат облаците,
                неудържимо ще разцъфти
                Животът,
                ще огласи планетата
                със своето ликуване..."
                "Но този свят е различен,
                не прилича на Милра,
                той трудно ще достигне
                онази светлина,
                която пали обичта.
                Яростта на стихиите
                ще ме погълне
                и ще заличи следите ми..."

                "Притисни се до мене, Вител,
                обгърна го девойката
                с безплътните си ръце.
                В нас има нещо
                по-силно от смъртта.
                То с живия си дъх насища
                и пустота, и мрак,
                стихии укротява,
                отровите пречиства.
                Виж, бурята притихва,
                вълните се отдръпват.
                На слънцето лъчите
                мъгли и облаци пилеят.
                Ще светят те, ще топлят,
                ще оплождат
                девствената твърд.
                Ние летим, летим към Милра..."
                Конбиоленът
                изпрати съобщение до Милра
                и се изключи,
                останал без енергия.
                Незащитеният Вител
                като в мъгла прошепна:
                "След три милиарда години
                и в този свят навярно
                Разумът ще надделява..."
                В него зазвуча позната,
                обичана мелодия,
                дочу прощални думи:

                Довиждане моя, зелена планета!
                Дълбоко си в мене и топлиш сърцето ми.
                За тебе ще мисля, когато летя,
                когато открия далечна звезда.

                Безмълвен е мракът и вечен студът -
                опасен и дълъг е звездният път.
                Дали ще се върна отново, не знам.
                Не искам да бъда забравен и сам.

                "Не съм забравен, но съм сам..." -
                прошепна Вител,
                задавен от непоносима болка.
                Мисълта му угасна
                и той застина
                завинаги...
                Светкавици неспирно
                пресичаха небето,
                океанът мяташе мътни вълни
                към малкия остров.
                Изчезна късчето суша с Вител -               
                галактонавтът
                от далечната планета
                с две слънца - Милра.

                Ана  Величкова