Вплетох ви в ггривите (щедра съм) всичките,
сини мъниста на свойта душа.
Бяхте богатството мое, едничкото,
явно отново изконно греша.
Мене изправят отново на кладата,
(дежа вю някакво). Там съм била.
С мен полетяхте, но няма да падате!
Давам ви свойте раздрани крила.
Позакърпете ги, гледайте шитото,
знам ли как?(някак си), да не личи...
Ако за мене отново попиитате -
аз съм отблясък в любими очи.
Тихо сияя, щурченце съм (влюбено),
пея си тихо, безгласно почти
Мое е времето, все е за губене,
зъзнат без вас и сърце и мечти...
Към думите
© Copyright: Надежда Ангелова, 2024
Свидетельство о публикации №124011707826
Свидетельство о публикации №124011707826
Рецензии