Реквием

       С.Н.Ж

Стою одна,
низко голову
наклоня,
Земля холодна
и черна,
а рука твоя
холоднее льда,
прозрачная кожа
бледна,
пахнет ладаном
темнота
и гаснет от ветра
свеча;
смешалась 
слеза моя
с плачем дождя,
не пойму пока,
кто же умер:
ты или я?

Звенят замёрзшие
провода
и ведут в никуда,
одиночества след
высветила Луна,
пойду на Свет,
не ждите меня.

декабрь 2023 г.


Рецензии