И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят, до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната, до горната земите,
духът ми непокорен ги преброди.
И по-самотна бях от най-самите,
не хлътвах в илюзорните свободи,
с които си залъгвате безкрайно,
душите... а след мене - пепелища.
В живота ви аз бях една случайност
и думите ви тежки още нищя.
И вадя нишки тънки, стоманени,
и кърпя с тях стиха си. И сърцето.
И с лавата, кипяща в мойте вени,
едва, но оцелявам. Общо взето.
Замлъкна ли веднъж, ще е навеки.
Ще отнеса любови непростими,
грехът, че бях все повече човек и
живях за сто лета и двеста зими...
За сто лета и двеста зими
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123122303022
Свидетельство о публикации №123122303022
Рецензии