Поэты Японии Аривара Нарихира Петстишия

ПЕТСТИШИЯ („ПЯТИСТИШИЯ”)
Аривара-но Нарихира (825-880 г.)
                Поэты Японии
                Перевод: Красимир Георгиев


Аривара Нарихира
ПЕТСТИШИЯ

               о о о
Когато тя ме попита:
„Перли ли блестят сред тревата?“,
трябваше да отговоря,
че това е обикновена роса,
която ще изчезне…

               о о о
Не знам теб ли видях,
или пред мен се мярна
неясна сянка,
но вече знам, че ще тъна
в безнадеждна любов.

               о о о
Лутам се безнадеждно
сред мрака в сърцето ми.
О, добри хора, кажете
насън ли е, или е реална
моята любов?

               о о о
Ако хората ви попитат:
„Кажи ни, каква беше
цената на перлата?“,
отговорете: „Капчицата роса
призори изчезна!“

               о о о
Все по-далеч е родината,
която напуснах!
Колкото по-далеч е, толкова по-желана е тя…
Гледам със завист как бялата вълна
се връща към изоставения бряг.

               о о о
Или луната е изчезнала,
или пролетта не е същата!
Не е като предните пролети!
Като че ли само аз
съм останал същия?

               о о о
Не мога да заспя,
но не ставам от леглото.
Скоро ще съмне.
Любовна тъга
и дълъг-дълъг дъжд…

               о о о
Питам те отново и отново
дали ме обичаш.
А дъждът,
всеки знае това,
просто вали по-силно…

               о о о
Ще събера белите перли,
разпръсквани от шумния водопад.
През моментите на тъга
в този смъртен свят
те са като ярки сълзи!

               о о о
Не успях да наситя очите си
с красотата на луната,
а тя тръгна към залез.
Бягайте, планински хребети,
за да няма къде да се скрие!

               о о о
Суетата ме умори.
Явно ми е дошло времето.
В планината,
разчиствайки клонаците,
търся подслон…

               о о о
Тръгнах си.
Остана само
моята следа…
Кой ли сега
ще върви по тази пътечка?

               о о о
О, богове!
Невероятна гледка!
В река Тацута
хиляди нишки
оплетоха дивно зарево!

               о о о
И малко ручейче
може да е намокрило ръкава ми.
Ти не вярваш,
докато не се увериш,
че е бил поток от сълзи.

               о о о
Преди да се налюбувам
на красотата й, луната
реши да се скрие.
Да можеше планинските върхове
да блокират пътя й!

               о о о
Есенната луна,
уви, не ми носи радост,
защото и тя си тръгва
нощ след нощ.
През това време под луната стареем…

               о о о
Аромат на уханна слива
пазят ръкавите ми,
но само аромат…
Няма да се върне тази,
за която тъгувам…

               о о о
Бяхме заедно с теб,
но сънят бе мимолетен.
Когато се върнах вкъщи,
в самотната си дрямка
пак те потърсих, но… Уви!

               о о о
Когато посадиш цвете,
то ще цъфне,
а през есента
листенцата му ще паднат.
Нека корените му да не изсъхват!




---------------
Японският поет и художник принц Аривара-но Нарихира е роден през 825 г. Той е син на принц Або, внук е на 51-ия японски император Хейдзея, правнук на 50-ия император Камму. Заема различни постове в страната и в двореца, прославя се като основател на няколко направления в поетичния стил вака и с многото си любовни похождения. Смятат го за един от 36-те безсмъртни поети на Япония и за един от 6-те най добри поети, творили в стила вака. Негови петстишия са включени в „Кокин Вакасю“ и във всички представителни антологии на японското средновековие. Автор е на личния поетичен сборник „Нарихира сю“. Умира на 9 юли 880 г.