Пътуване през мрака

Автор: Генка Богданова

В раззиналата пропаст на нощтта
с тревожен писък влакът полетя.
Алчно го погълна тъмнината,
писъкът му стресна тишината.
Уплашено премигнаха звездите
зад облаците мрачни скрити.
Луна надникна колебливо,
в нощта, настръхнала и дива.
Тъмни сенки пипала протягат
и земята   примките си  стягат.
Грозна е нощта!  Вън - пустош сива!
Пред погледа не трепва  нищо живо.
Смъртен сън полето е заспало
покрито с тежко, черно наметало.
Мъгла в прозорците на влака ляга,
а тревогата сърцата стяга...
Утро  жизнерадостно възкръсва,
светлина тревогата разкъсва.
С нов, възторжен вик изплува влакът
от  обятията лепкави на мрака.
Зора събуди птиците  заспали,
с красота очите ни погали.
И като Феникс - жив и прероден,
възкръсна новият чудесен ден
Автор: Генка Богданова
В раззиналата пропаст на нощтта
с тревожен писък влакът полетя.
Алчно го погълна тъмнината,
писъкът му стресна тишината.
Уплашено премигнаха звездите
зад облаците мрачни скрити.
Луна надникна колебливо,
в нощта, настръхнала и дива.
Тъмни сенки пипала протягат
и земята   примките си  стягат.
Грозна е нощта!  Вън - пустош сива!
Пред погледа не трепва  нищо живо.
Смъртен сън полето е заспало
покрито с тежко, черно наметало.
Мъгла в прозорците на влака ляга,
а тревогата сърцата стяга...
Утро  жизнерадостно възкръсва,
светлина тревогата разкъсва.
С нов, възторжен вик изплува влакът
от  обятията лепкави на мрака.
Зора събуди птиците  заспали,
с красота очите ни погали.
И като Феникс - жив и прероден,
възкръсна новият чудесен ден