Я вышел на улицу вечером поздним 1995

Я вышел
на улицу
вечером
поздним
и шёл
не сворачивал,
счастье
ища,
а ветер
вколачивал
звёзды,
как гвозди,
надеждой
звенела
душа,
трепеща,
и верил я
в счастье,
и шёл
напрямик,
о чём-то с
надеждой
душа
моя
пела,
и вновь
застывал
в ней
таинственный
миг,
и снова
надежда
в ней
нежно
звенела...         


Рецензии