Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи,
— Броят се. – някой ще рече.
И в най-трънясалите ниви,
край синора цвърчи щурче,
което Господа възпява,
а Той за тебе има план.
Ти – зрънце дребничко сред плява,
ти – цвят от бурите люлян,
пази си я душата птича,
сред мъки и човешка гмеж,
помни че Господ те обича
и чака те да израстеш,
от изтънелите си вени,
от тъй ранимата си плът,
и на бунище посадени,
цветята все така цъфтят.
И все ще дойде ден, когато,
все нещо ще се промени.
Ще се усмихне пак зъбато,
животът. Хиляди вини,
отдавна сякаш е забравил
и ти ще литнеш окрилен,
над ниви, хълмове дъбрави,
авлига лека в летен ден.
Поне до следващата зима,
ще имаш хиляди души,
лети от радост че те има,
възхвала Господу пиши!
До следващата зима
© Copyright: Надежда Ангелова, 2023
Свидетельство о публикации №123110606291
Свидетельство о публикации №123110606291
Рецензии