Георги Ангелов. В беседке грозди на виду...

В беседке грозди на виду,
утихли зной и ветер;
дымок вдали: кого-то ждут
роднын на том свете.

Гудящий лайнер в даль– легка;
упал листок– а осень сушит;
собака у медовика
вострит, оглядываясь, уши.

Миротворит печаль– чиста...
что звёзды нам? не то, что мы им:
закат– небесные врата
из света белого в иные.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
из сборника "Жерав над снега", София, ИК "Захарий Стоянов"
 


Струва си така да поседим
тихо под лозницата на двора.
Есен е. В далечината –дим:
връзка с близките ни, мъртви хора.

Някъде отглъхва самолет.
Към земята малък лист полита.
Кучето край баницата с мед
се навърта, вдигнало ушите.

Умиротворяваща печал...
Как да не прошепнеш към звездите:
Здрачът е величествен портал,
свързващ този свят с далечините.

Георги Ангелов


Рецензии